Посетителите гледат как роботизирана ръка издълбава яйчена черупка по време на Световната конференция за изкуствен интелект през 2025 г. в Шанхай на 29 юли. ФАНГ ДЖЪ/СИНХУА
В текстилна фабрика в Суджоу, провинция Дзянсу, ритмичното тракане на станове сега е хармонизирано с нов звук: тихите, бързи изчисления на изкуствения интелект.
„StarWeave Textile AI Agent“ на China Telecom работи неуморно тук – регулира напрежението на конеца в реално време и внимателно проверява тъканта за недостатъци, когато се появят, трансформирайки вековен занаят в процеса.
Резултатите говорят много: 99% навременна доставка, 20% скок в производителността и почти перфектно откриване на дефекти, съобщи China Telecom.
Това не е изолиран експеримент, а поглед към мащабна трансформация, при която изкуственият интелект бързо се превръща в незаменим двигател, задвижващ индустриалната еволюция на Китай.
В огромния пейзаж на китайското производство се надига вълна от „Индустрия плюс AI“, движена от технологичните компании в страната, които се борят да разработят AI агенти за решаване на задачи.
AI агентите са софтуерни системи, които използват AI за преследване на цели и изпълнение на задачи от името на потребителите. За разлика от традиционния AI, който може просто да помага или да предоставя препоръки, AI агентите са способни да изпълняват сложни работни процеси без непрекъснато човешко участие. Тези агенти са специално създадени, за да изпълняват специализирани роли в компанията, като поддръжка на клиенти, анализ на данни, проверка на съответствието или дори изпълнение на финансови задачи, казват експерти.
Ли Леченг, министър на промишлеността и информационните технологии, председателства среща в Пекин през юни, очертавайки цялостна стратегия за ускоряване на технологичните иновации и интегрираното приложение на AI, като по този начин позиционира AI като основен двигател на новата индустриализация на Китай.
Сие Шаофън, главен инженер в Министерството на промишлеността и информационните технологии, най-големият регулатор на индустрията в страната, каза на пресконференция, че министерството също се е координирало с провинциалните правителства за разработване на 11 национални пилотни зони за иновации в областта на изкуствения интелект.
Междувременно централните и местните власти съвместно са изградили специализирани производствени иновационни центрове за въплътени роботи с изкуствен интелект, хуманоидни роботи и други технологии от следващо поколение, за да стимулират развитието на индустриални клъстери, каза Сие.
Хон Кунлиан, изследовател в Китайската академия за макроикономически изследвания към Националната комисия за развитие и реформи, заяви: „Производството е фокусната точка на конкуренцията между големите сили и технологичното превъзходство. Подхранването на стратегическите предимства за бъдещето основно разчита на висококачественото развитие на нашата производствена индустрия.
„Насърчаването на индустриалното надграждане, задвижвано от изкуствен интелект, е от първоложно значение за реалната икономика на Китай през следващите пет години. И постигането на пробиви в критичните технологии не е задължително, а е от съществено значение, тъй като все още сме изправени пред предизвикателства в тези области.“
Рюджи Секидо, съизпълнителен директор на Accenture Asia Pacific, заяви: „Китай стои в челните редици на глобалните иновации и внедряване на AI, служейки като несравним еталон за корпоративна трансформация.
„Няма по-добро място да станете свидетели на напредъка на изкуствения интелект от точно тук, в Китай и Шанхай. Бързата еволюция на екосистемата е впечатляваща.“
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта