Честит Гергьовден!
Нека Свети Георги бъде наш щит срещу злото, меч в борбата със злото и съмненията и пламък, който осветява пътя ни най-накрая към една независима държава.
От нас зависи пожеланията и мечтите ни да се сбъднат и техниката като тази по-долу да я виждаме и в България, а не само в съседни на нас държави!
Време е да престанем да гледаме с въздишка как други вървят напред, докато ние стоим на едно място – със свити рамене, завист в сърцето и апатия в очите. България има всичко необходимо – земя, умове, традиция, дух. Това, което липсва, е воля и единство.
Свети Георги е символ на победата над страха и подчинението. Затова нека днешният ден не бъде просто празник на агнешкото, а повод да си припомним, че независимостта не се подарява – тя се извоюва.
Ако искаме съвременна техника, модерна армия, истинска икономика и държава, която не се огъва пред всяка външна заповед, трябва да работим за това – тук и сега. Да подкрепим българското, да изискваме отчетност, да говорим, когато другите мълчат, и да изграждаме, вместо да чакаме.
Нека днес не бъде просто поздрав. Нека бъде клетва за действие.
Честит Гергьовден – празник на силата, смелостта и истината.
Нека бъде началото на събуждането.
Помните ли времето, когато България имаше една от най-силните армии в Източна Европа? Преди 35 години българският войник беше уважаван, българският офицер – подготвен, а армията – дисциплинирана, снабдена и готова да защитава страната, не само на думи, а и с реална бойна мощ.
Имахме собствена военна промишленост, танкови бригади, авиация, флот, ракетни войски и системи за ПВО, които всяваха респект дори у най-големите ни съседи. Ние не просехме техника – ние произвеждахме. Български военни експерти обучаваха офицери в страни от Азия, Африка и Близкия изток. Знамето ни се уважаваше.
Днес, докато гледаме как съседите модернизират и показват сила, ние броим батальони и се хвалим с всяка дарена каска. Това ли заслужава народът на хан Аспарух, на Левски и на героите от Дойран?
Свети Георги не е символ само на лична смелост – той е покровител на българския воин, на този, който носи униформа не за паради, а за защита на Отечеството. Не може да има независима държава без силна армия. А силна армия се гради с воля, инвестиции, подготвени хора и ясна национална доктрина – не с PR и политически клакьори.
Днес, на Гергьовден, нека си спомним за славата, която имахме, и да си поставим цел – да я върнем. Не за война, а за сигурност. Не за показ, а за национално достойнство. България има нужда от армия, която пази народа си – не от народ, който да пази управляващите.
Честит празник на храбростта!
Нека Свети Георги отново поведе напред истинската армия на България – с чест, смелост и вяра в собствените сили!
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
Unesco World Heritage Website– Dholavira Our journey began from Narayan Sarovar, on the western edge of India, driving towards Dholavira through the fascinating Kadhiya Dhroh canyon. By late evening, we reached the well-known 31 km roadway, often called the”roadway to heaven,”which links Khadir Bet Island to the mainland. Dholavira is uniquely located on an island surrounded by the beautiful white stretch of the Rann of Kutch. 
Increasing above the ground with tank in front To a visitor, the very first striking feature is the imposing castle rising above ground level. Standing before the east entrance at daybreak, it advised me of the Borobudur Temple in Indonesia, a website I had likewise gone to early in the early morning. The citadel has major four gates aligned with the cardinal directions. The northern gate once included a massive wood door and a large signboard with 10 letters– possibly the earliest known signboard worldwide. Although the script stays undeciphered, some scholars think interpretations are possible. 
Dholavira North Gate Sign Board recreated at a resort We entered through this north gate; the signboard is now maintained in a museum. Eviction passageway is flanked by chambers likely occupied by guards. A staircase, presently a momentary wood structure for visitors’ security, causes the leading where the complete website shows up against the sky. 
Bhoonga design circular real estate The east gate most likely led directly to the castle, with limestone pillars quarried 2-3 km away still noticeable. Throughout Indus websites, spaces tend to be especially small, leading me to question whether they acted as residences or storage spaces for trading items. Adjacent to the west gate lies a bead factory, which might have worked as an administrative or industrial office. The western castle location, called Bailey or Upa-Prasad in Hindi, was most likely home to the non-royal elite. Close-by stand four square granaries. 
On top of the Website– A pillar, A Stepwell and a Well As you go into, a massive water tank with staircases coming down 30 steps at 3 corners stands out. The tank includes rock-cut wells and stone actions, possibly the earliest models of stepwells like Rani Ki Vav. Nearby, a unicorn figurine suggests the tank’s ritualistic value to the people. Atop the site are two large stepwells and a round well, the latter measuring 4 meters in size– possibly the biggest well discovered in Indus Valley sites. Rope marks on a stone slab indicate usage of a pulley system to draw water. 
Connected water tanks at Dholavira Many fascinating are the southern water management tanks– a sequence of five interconnected reservoirs for storing and filtering water. The first 2 tanks handle desilting, the main third tank is three times bigger than the Great Bath at Mohenjo-daro, and the 4th tank features a ramp for wheeled carriage gain access to reminiscent of Surajkund. The fifth tank channels water to western tanks. 
Dancing Woman, Pottery and the Eastern Gate of Dholavira