Китайски изследователски екип откри за първи път, че социалната изолация предизвиква натрупване на желязо в специфични области на мозъка, участващи в емоционалната регулация, което от своя страна увеличава социалната тревожност.
Констатациите, публикувани в края на януари в международното списание Cell Metabolism, идентифицират желязото като ключов индикатор за тревожност, предизвикана от социална изолация. Изследователите казват, че откритието помага да се обясни как самотата вреди на мозъка и сочи към потенциална неинвазивна, обратима интервенция, независима от традиционните лекарства против тревожност.
Проучването е ръководено от Wang Zhuo, доцент в Медицинския факултет на Южнокитайския технологичен университет, в сътрудничество с университета Zhejiang и Южния медицински университет в Гуанджоу, провинция Гуангдонг.
Желязото отдавна се счита за хранително вещество, което е от съществено значение за здравето на нервната система. Проучването обаче установи, че при психологически стрес желязото може да действа като нож с две остриета, директно стимулирайки структурно и функционално ремоделиране на невронните синапси, каза Уанг.
Екипът създаде модел на мишка, симулиращ дългосрочни самотни условия на живот при хора, и установи, че индивидуално настанените мишки имат необичайно повишени нива на желязо във вентралния хипокампус, подрегион, отговорен основно за емоционалната регулация.
„Забележително е, че това натрупване на желязо в никакъв случай не е полезно; прекомерното желязо действа като грешен сигнал за активиране на алфа-синуклеин, като по този начин предизвиква необичайна свръхвъзбудимост на невроните“, каза Уанг.
Той сравни процеса с електрическо късо съединение, като каза, че постоянно предава свързани с тревожност сигнали за опасност и бягство в цялото тяло.
„По-критично е, че такива промени са насочени специално към емоционалния център, дарявайки мозъка със силно специфична реакция на стрес към социална депривация“, каза Уанг.
Екипът нарече новооткрития механизъм „феропластичност“, дефиниран като невропластичност, медиирана от желязо, зависима от опита. Изследователите казаха, че механизмът директно свързва церебралните нарушения на метаболизма на желязото с афективните разстройства и отваря нов прозорец за разбиране на метаболитния произход на психиатричните заболявания.
„В бъдеще хората с тревожни разстройства може да се сбогуват със зависимостта от наркотици“, каза Уанг.
В експерименти екипът се насочи към ключови молекули, участващи в феропластичността – желязо или алфа-синуклеин – чрез назално приложение. В рамките на две седмици поведението на тревожност при мишките намалява значително и невронната активност се връща към нормалното. Ефектите се появяват по-бързо от повторното интегриране на мишките в групов живот или „ресоциализация“, което изисква четири седмици.
„Това означава, че назален спрей може да е достатъчен за безопасно и удобно предотвратяване или облекчаване на безпокойството при високорискови групи като възрастни хора, живеещи сами, работници в изолирани постове, следоперативни изолирани пациенти и юноши със социално избягване през следващите години“, каза Уанг.
Уанг каза, че повече от един милиард души по света, които са засегнати от психологически проблеми, свързани със социалната изолация, биха могли потенциално да се възползват от констатациите, които той описва като осигуряващи нова парадигма за разработване на неинвазивни, прецизно насочени терапии против тревожност.
Екипът планира да напредне в изследванията за безопасността при хората и оптимизирането на дозата на формулировките на назален спрей, да разработи неинвазивни техники за изобразяване за откриване на отлагане на желязо в хипокампа и да проучи дали механизмът играе роля при други невропсихиатрични разстройства.
„Ще се стремим скоро да започнем клинични изпитвания, за да превърнем научните открития в ползи за обществото“, каза Уанг.
Според Уанг Световната здравна организация е посочила социалната изолация като основна глобална заплаха за здравето, която става все по-разпространена през 21 век.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта