Китай би се възползвал от фина настройка на фискалната си система, премествайки фокуса на данъчното облагане от фабриките към потребителите, ход, според анализаторите, ще помогне за премахването на местния протекционизъм и ще ускори развитието на единен национален пазар.
Понастоящем данъците върху добавената стойност – най-големият източник на данъчни приходи – се събират там, където се произвеждат стоки и услуги, каза Янг Джийонг, президент на Китайската академия на фискалните науки.
Миналата година приходите от ДДС на Китай възлизат на 6,67 трилиона юана (935,6 милиарда долара), което представлява над 38 процента от общото събиране на данъци в страната, каза Министерството на финансите.
За да защитят и подхранват местните фабрики, жизнената сила на тяхната данъчна основа, местните райони понякога предпочитат местни шампиони, създавайки скрити препятствия за конкуренти извън провинцията и фрагментирайки националния пазар на колекция от по-малки, по-малко ефективни владения, каза Янг.
За да се улесни изграждането на единен национален пазар, който е високоефективен, основан на правила, справедлив и отворен, анализаторите предложиха да се измести точката на събиране на ДДС от мястото, където сега се произвеждат продуктите и услугите, към мястото, където се купуват и консумират.
„Пренасочването на събирането на ДДС към потребителска база би променило изчисленията на местните правителства“, каза Qiao Baoyun, професор от Китайската академия за публични финанси и политика в Централния университет по финанси и икономика.
Тази промяна би насърчила местните райони да инвестират в това, което прави района привлекателен за харчене – като оживена среда за търговия на дребно, стабилна защита на потребителите, качествени обществени услуги и най-вече по-високи доходи на домакинствата, каза Qiao, добавяйки, че при този сценарий увеличаването на приходите ще зависи от култивирането на процъфтяваща потребителска база, а не от изолирането на пазарите.
Анализаторите казват, че подобна промяна също би помогнала на Китай да премине към модел на растеж, воден от потреблението.
Фискалните средства, които преди бяха инвестирани в привличане на производители, сега могат да бъдат насочени към повишаване на покупателната способност на хората и желанието им да отворят портфейлите си, каза Луо Джихен, главен икономист и президент на изследователския институт в Yuekai Securities.
За да накарат домакинствата да харчат по-свободно, те трябва да се чувстват по-сигурни. Това изисква по-големи усилия на правителството за подобряване на здравеопазването, пенсиите и обществените услуги, като по този начин се намалят предпазните спестявания, които потиснаха потребителския потенциал на Китай, каза Луо.
„Основната застраховка за старост за селските и неработещите градски жители, например, остава скромна“, каза Луо. Въпреки че правителството обеща увеличение с 20 юана този март, средното месечно плащане за тази група все още е малко над 200 юана.
„Това може да бъде допълнително повишено, за да се приведе в съответствие със стандартите за издръжка, които са около 600 юана в селските райони и 800 юана в градските райони“, добави той.
През август Китай разкри субсидии за отглеждане на деца, определени на стандартни 3600 юана годишно за всяко дете под тригодишна възраст, което се очаква да осигури финансово облекчение за семействата, като потенциално ще увеличи потреблението на домакинствата.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта