В 10 часа сутринта пред SKP в Пекин – най-престижният луксозен мол в Китай – вече се е образувала опашка. Движи се бавно, търпеливо и се изкривява забележимо млад. Този вид опашка обикновено сигнализира за падане на Hermès или рядко освобождаване на маратонки. Но днес дестинацията не е нито френската кожа, нито американското улично облекло. Това е Laopu Gold.

Вътре, постоянният бутик на марката показва златни бижута на цена между приблизително 5 000 и 16 000 долара за брой. Онлайн изображения на четиричасово чакане се разпространяват широко в Rednote (Xiaohongshu), китайската платформа за създаване на начин на живот и вкус. Сцената изглежда позната и все пак исторически невероятна.

Преди десетилетие китайският луксозен стремеж до голяма степен означаваше отдалечаване от местните марки. Китайските купувачи спасиха любовна гривна на Cartier. Днес те се редят на опашка призори за златен медальон Laopu. Тази промяна е сигналът. Статусът е импортиран; prestige дойде с щампа „Произведено в Европа“. Днес тази йерархия тихо се разпада.

През 2025 г. международни финансови институции, включително Rothschild & Co., прогнозираха, че годишните нетни приходи на Laopu Gold за първи път ще надминат комбинираните приходи от бижута в Китай на Richemont, швейцарската луксозна група зад Cartier, Van Cleef & Arpels и Bucellati. За една индустрия, отдавна доминирана от къщи със западно наследство, изводът беше изненадващ: китайска марка, продаваща златни бижута, закотвени в местната култура, вече не оперира в границите на лукса, а навлиза в основната си конкурентна арена.

老铺黄金1.png

Невероятен претендент на забавящ се пазар на лукс

Времето прави възхода на Laopu още по-впечатляващ.

В световен мащаб луксът е в цикъл на охлаждане. След години на изобилие след пандемията растежът рязко се забави. През 2024 г. и 2025 г. големите европейски луксозни групи отчитат в най-добрия случай едноцифрен ръст, като някои региони остават без промяна или намаляват. Глобалните продажби на бижута на Richemont продължават да растат стабилно, но Китай – някога двигател на експанзията – навлезе в по-предпазлива фаза. Защо забавянето? Предпазливото икономическо настроение, променящата се валута и нестабилната цена на самото злато изиграха роля.

На този фон Laopu Gold постигна това, което може да се опише само като експлозивен растеж.

През първата половина на 2025 г. Laopu отчете приходи от приблизително $17,3 милиарда, което е ръст от 251% на годишна база, като нетната печалба нараства с 285%. Средните му продажби от един магазин достигнаха 640 милиона долара за шест месеца, което го прави един от най-добре представящите се търговци на дребно на бижута – местни или международни, на база магазин. Само местоположението на SKP в Пекин се оценява на генериране на повече от 4 милиарда долара годишно, съперничейки на водещите бутици на най-мощните луксозни къщи в света.

Сега Laopu управлява повече от 40 бутика в 16 града, всички разположени в най-елитните дестинации за пазаруване в Китай: SKP, IFC молове, MixC, Plaza 66. Компанията завърши покритието на десетте най-добри търговски комплекса от висок клас в Китай и започна своята международна експанзия, отваряйки магазини в Хонг Конг, Макао и Сингапур. Това не е масова експанзия. Това е контролиран, воден от престиж растеж. И точно тази дисциплина накара глобалните ръководители на луксозни стоки да обърнат внимание.

老铺黄金2.png

Защо Laopu Gold се чувства различно

На пръв поглед ценообразуването на Laopu Gold изглежда нелогично.

За разлика от традиционните китайски търговци на злато като Chow Tai Fook или Lao Feng Xiang, които определят цената на бижутата по тегло – цена на златото, умножена по грамове плюс скромна такса за изработка – Laopu използва модел с фиксирана цена. Цените се коригират само два или три пъти годишно и не се колебаят ежедневно с пазарите на злато.

Деликатна филигранна огърлица, тежаща само осем грама, може да се продаде за около 2400 долара, почти двойно повече от цената на сравнимо по тегло парче другаде. Суровината е същата. Разликата е в това какво всъщност продава Laopu.

Laopu не продава златото като стока. Продава злато като културен обект. Неговите дизайни разчитат на техники на нематериално наследство като филигран, гравиране, изчукване и емайл – често комбиниране на множество традиционни методи в едно парче. Мотивите черпят от дълбоко вкоренени културни символи: кратуни, представляващи благословия и приемственост, форми на ваджра, символизиращи сила, благоприятни мъниста, свързани със защита и просперитет.

Промяната, която това създава, е психологическа. Потребителите спират да питат „Колко злато е това?“ и започнете да питате: „Какво представлява това?“

В един луксозен пазар, който все повече се съмнява относно своята непрозрачност – където кожените чанти удвояват цената си с малка видима промяна – Laopu предлага различно уравнение: Видимо майсторство + културно значение + прозрачен материал = цена, която се чувства оправдана.

Тази яснота, парадоксално, прави първокласното ценообразуване по-разумно.

老铺黄金3.png

Емоционалният обрат в китайското потребление

Успехът на Laopu не може да се обясни само с ценова механика. Това отразява по-дълбоко емоционално пренастройване сред заможните потребители в Китай.

В продължение на десетилетия западният лукс предлагаше нещо, което китайските марки не можеха: глобално признание, външно валидиране и паспорт в международен елит. Но през последните няколко години пандемията, геополитическото напрежение, икономическото пренастройване и нарастващото културно доверие промениха това емоционално уравнение.

Широко споделена публикация в Rednote улавя тази промяна накратко. Предприемач от Шанхай разказва, че е купил на жена си Hermès Birkin за 24 000 долара. Тя му се възхищаваше, но рядко го използваше. Година по-късно той й подарява филигранен комплект Laopu Gold на стойност 20 000 долара. Носеше го постоянно.

Нейното обяснение: „Чувстваме го като нещо от нашата собствена култура, а не представата на някой друг за статус.“

Това чувство е все по-често срещано. Китайските потребители не отхвърлят западния лукс; те са прекласиране значение. Същата логика се играе и в други категории, от автомобили – където китайските електрически превозни средства като Xiaomi SU7, Li Auto L6 и Aito M9 са спечелили място – до лайфстайл и домашни марки.

По-специално златото е в емоционалния център на тази промяна. В китайската култура златото не е спекулативно. Той е ритуален, поколенчески и символичен – присъства на сватби, раждания, годишнини и моменти на преход. Геният на Laopu се крие в превръщането на тази емоционална тежест в съвременен луксозен език.

老铺黄金4.png

Марка, създадена за културен цикъл

Обратно извън Beijing SKP, линията продължава да расте.

Скептиците твърдят, че възходът на Laopu съвпада с цените на златото, достигащи исторически върхове, което предполага, че марката се възползва от стоковата психология. Но поведението на потребителите разказва по-нюансирана история.

Купувачите на Laopu рядко купуват с мисъл за препродажба. Техните покупки се групират около етапи от живота. Разговорите се фокусират върху символиката и майсторството, а не върху грамовете или инвестиционната доходност. На вторичния пазар парчетата Laopu запазват повече от 90% от първоначалната си цена – над средните за индустрията – но препродажбата не е основната мотивация. Това, което Laopu продава, не е излагане на злато. Това е емоционална постоянство.

Това позициониране е в съответствие с по-широк глобален модел. В цяла Индия, Югоизточна Азия и Близкия изток златото остава централно за културната идентичност. Когато Laopu отваря врати в Сингапур, дизайнът му резонира не само сред китайците отвъд океана, но и сред клиенти от различен произход, които признават майсторството на изработката, вместо да го гледат като екзотика.

Световният капитал забеляза. Съобщава се, че Kering е инвестирала в нововъзникващи китайски златни марки. Ръководителите на LVMH са наблюдавани да посещават бутици на Laopu в Шанхай, изучавайки продуктовите линии от първа ръка. Ръководството на Richemont публично призна Laopu за легитимен и здрав конкурент – необичайно открита позиция в индустрия, известна със запазеното мълчание.

Изводът е ясен: центърът на тежестта на лукса вече не е изключително европейски. В продължение на десетилетия луксът течеше навън от Европа към останалия свят. Днес това течение леко се обръща. Златото, майсторството и азиатската идентичност се преместват от периферията към центъра на глобалния луксозен разговор.

Laopu Gold не просто се движи в стоков цикъл. Това е промяна на поколенията в разбирането на богатството, смисъла и постоянството.

И ако един ден подобна линия се образува на Шанз-Елизе – този път за бутик за китайски филигран, това няма да е изненадващо. Луксът винаги е следвал историите, които хората най-много искат да разкажат.

Все по-често тези истории се пишат в Азия. (Автор: Ченхан Джан)

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта

By admin