Във време, когато модернизационният стремеж на Китай навлезе в решаващ етап, новата книга на президента на Китайския институт за реформа и развитие и Хайнанския институт за изследвания на пристанищата за свободна търговия Чи Фулин, Велика нация, която дава приоритет на поминъка на хората: Голямата стратегия на китайската модернизациястартиран в Пекин в петък, предлага навременен и проницателен принос към ценната тема.
Публикувана от CITIC Press, книгата въплъщава повече от четири десетилетия опит в изследванията и реформите и, което е по-важно, непоколебима отдаденост на философията, ориентирана към хората, която ръководи реформата и отварянето на Китай от самото начало.
Чи и някои от колегите му принадлежат към първото поколение съветници по реформи, които през 80-те и 90-те години на миналия век предоставиха интелектуална подкрепа за прехода на Китай към пазарна икономика. Техните предложения — винаги закотвени в реалността и водени от състрадание — са запазили своята жизненост, защото никога не са се отклонявали от първоначалния си стремеж: подобряване на поминъка на хората.
Дългогодишното убеждение на Чи, че реформите и развитието трябва да започнат и в крайна сметка да служат на хората, минава през всичките му творби. Последната му книга отново подчертава, че модернизацията на Китай трябва да премине от воден от инвестиции към ориентиран към хората модел, от изграждане на повече инфраструктура към култивиране на по-силен човешки капитал.
Това обаждане не може да бъде по-подходящо. Както подчертава Чи, Китай трябва да премине от разчитане предимно на физически капиталови инвестиции към приоритизиране на инвестициите в хората – подобряване на качеството на работната сила, подхранване на таланти и осигуряване на справедлив достъп до образование, здравеопазване и градски възможности. Такава инвестиция, макар и косвена, носи най-висока възвръщаемост. Световната банка установи, че всяка допълнителна година образование увеличава индивидуалните доходи с 8-10 процента и допринася значително за растежа на БВП. В случая с Китай, с население от 1,4 милиарда, това означава огромен потенциал за растеж на производителността и повишаване на потреблението, ако ресурсите се пренасочат към човешкото развитие.
Наистина, инвестирането в хората е инвестиране във висококачествено развитие. Целите на Китай за модернизация не се ограничават до технологичен или индустриален напредък; те са за създаване на модерно, приобщаващо общество, където ползите от растежа се споделят по-справедливо.
Както повтори четвъртата пленарна сесия на 20-ия Централен комитет на Комунистическата партия на Китай, същността на модернизацията на Китай е да гарантира, че плодовете на развитието ще бъдат от полза за всички хора по-обширно и справедливо. Аргументът на Чи резонира с тази визия: подобряването на доходите на хората, разширяването на достъпа до образование и здравеопазване, стесняването на различията между селските и градските райони и подобряването на обществените услуги не са социални разходи — те са продуктивни инвестиции, които могат да задвижат мощен цикъл на иновации, потребление и създаване на работни места.
На практика книгата на Чи представя ясна пътна карта за тази трансформация. Той предлага Китай да инвестира повече в „ориентирано към хората“ развитие през следващото десетилетие – приблизително равно на мащаба на инвестициите на страната в основни активи при минали инфраструктурни бумове.
Той твърди, че осигуряването на равен достъп до здравеопазване както в градските, така и в селските райони може да създаде ново потребление. По същия начин увеличаването на приноса, за да се направи гимназиалното образование общодостъпно, би повишило качеството на работната сила и производителността, докато увеличаването на подкрепата за раждаемостта на семействата би могло да облекчи демографския натиск и да засили покупателната способност на домакинствата.
Такава широкомащабна „инвестиция в хората“, смята Чи, ще отключи потребителския потенциал на над 1,4 милиарда граждани на Китай. Китай все още трябва да се възползва допълнително от потенциала на своето потребление, за да стимулира растежа, като се изправи директно пред предизвикателствата и възможностите на балансирането на производството и потреблението. Ако държавните разходи в социални сектори като здравеопазване и образование се повишат само с 1 процентен пункт от БВП, частното потребление може да нарасне с 1,4 процентни пункта. Тези числа илюстрират защо пренасочването на капитал от бетон към човешки капитал е както икономически необходимо, така и социално възнаграждаващо.
Чи също така призовава за напредък в урбанизацията, ориентирана към хората, като се гарантира, че работниците мигранти могат да се заселят в градовете и да имат достъп до обществени услуги. Това не само ще насърчи капитала, но и ще отприщи ново потребление и инвестиционно търсене. Изследванията показват, че когато селските жители се преместят в градовете, потреблението им нараства с над 60 процента. В същото време реформите в системата за регистрация на домакинствата и правата на собственост върху селските земи могат допълнително да повишат мобилността и доходите.
Важно е, че книгата подчертава, че социалистическата система на Китай му дава уникални институционални предимства в преследването на тази ориентирана към хората модернизация. За разлика от някои западни социални държави, които са изпаднали в неефективност или свръхзависимост, китайската система му позволява да проектира и прилага справедливи, справедливи и устойчиви политики, които овластяват, а не просто помагат на своите граждани. Чрез институционални иновации и ефективно управление Китай може да продължи да подобрява поминъка на хората, без да попада в „капана на благоденствието“, като по този начин реализира общ просперитет по балансиран и прагматичен начин.
Твърдият ангажимент на Чи към реформата – както като наблюдател, така и като участник – винаги е отразявал академичен професионализъм и дълбока съпричастност към обикновените хора, които са истинските бенефициенти на развитието. Неговата далновидност в определянето на „инвестициите в хората“ като следващата стратегическа граница на модернизацията показва дълбоко разбиране на настоящите предизвикателства пред Китай: застаряващо население, неравномерно развитие и необходимост от нови двигатели на растежа. Свързвайки теорията на реформата с оперативната стратегия, Велика нация, която дава приоритет на поминъка на хората е не само размисъл защо благосъстоянието на хората има значение, но и практическо ръководство за това как да го постигнем.
Докато Китай напредва към своите дългосрочни цели за 2035 г. и 15-ия петгодишен план (2026-30), посланието на Чи предлага както мъдрост, така и вдъхновение. Модернизацията не е просто изграждане на мощна икономика; става въпрос за изграждане на велика нация, която дава приоритет на благосъстоянието на хората. Инвестирането в хората днес ще донесе най-ценните дивиденти утре – образовано, здраво и уверено население, което въплъщава жизнеността на модернизацията в китайски стил и пренася напред споделената мечта за общ просперитет.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта